възмутя
[vɐzmuˈtʲa]
възмутя значение:
Какво е възмутя? Предизвикам силно чувство на недоволство, гняв или огорчение у някого чрез постъпка или думи.
1. (пряко) Предизвикам силно чувство на недоволство, гняв или огорчение у някого чрез постъпка или думи.
- Ударение
- възмутя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- въз-му-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- възмутя се
- Видова двойка
- възмущавам
Примери за използване на възмутя
(пряко)
- Неговото нагло поведение възмути всички присъстващи.
- Лъжата му успя да възмути дори най-близките му приятели.
Синоними на възмутя
Антоними на възмутя
Как се пише възмутя
Грешни изписвания: въсмотя, възмутъ, вазмутя, възмотя
Пише се с представка въз-. Окончанието за 1 л. ед.ч. на глаголи от II спрежение е -я (или -а след шушкави/ж,ч,ш), не -ъ.
Етимология
Произход:Руски / Старобългарски
Оригинална дума:възмутить / мѫтити
Заемка от руски език или книжовна възстановка на старобългарското 'възмутити', произлизащо от корена 'мът' (мътен, неясен), със значение 'размътвам', а по-късно 'предизвиквам гняв'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дълбоко възмутя
- искрено възмутя
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
