възнамеряване
[vɐznɐmɛˈrʲavɐnɛ]
възнамеряване значение:
Какво е възнамеряване? възнамеряване е съществително, което обозначава процеса на планиране или замисляне на нещо, особено следствие от желание или намерение да се извърши определено действие. То включва психологическия аспект на предстоящите действия, изразявайки желание, намерение или план за бъдещи действия.
1. възнамеряване е съществително, което обозначава процеса на планиране или замисляне на нещо, особено следствие от желание или намерение да се извърши определено действие. То включва психологическия аспект на предстоящите действия, изразявайки желание, намерение или план за бъдещи действия.
- Ударение
- възнамеря̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-на-ме-ря-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
- Вид
- несвършен
Как се пише възнамеряване
Грешни изписвания: възнамерение (сродна дума, но различна част на речта), възнамеряване, вазнамеряване, възнъмеряване, възнамерявъне
Пише се с 'я' в суфикса '-ява-' (възнамерявам).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:намерение
От глагола 'възнамерявам' (имам намерение). Коренът е 'мер' (мяра/цел).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
