възнасяне
[vɐzˈnasjɐnɛ]
възнасяне значение:
Какво е възнасяне? Движение или понасяне на нещо или някого нагоре, към височина.
1. (пряко) Движение или понасяне на нещо или някого нагоре, към височина.
2. (религия) Чудесното издигане на Исус Христос или светец на небето; църковен празник (Възнесение).
3. (преносно) Силна възхвала, прекомерно хвалене на някого.
- Ударение
- възна̀сяне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-на-ся-не
- Род
- среден
- Мн. число
- възнасяния
Примери за използване на възнасяне
(пряко)
- Бавното възнасяне на дима към небето създаваше призрачна атмосфера.
(религия)
- Иконата изобразява възнасянето на Христос.
(преносно)
- Постоянното възнасяне на лидера дразнеше опозицията.
Синоними на възнасяне
Как се пише възнасяне
Грешни изписвания: възнъсяне, възнасиане, вазнасяне
Пише се с я след 'с' (променливо 'я'), тъй като е в ударена позиция пред твърда сричка.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въз + нося
Образувано от представка 'въз-' (движение нагоре) и глагола 'нося'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
