възпитание
[vəspiˈtaniɛ]
възпитание значение:
Какво е възпитание? Системен процес на формиране на личността, характера, навиците и светогледа на човека под влияние на семейството, училището и средата.
1. (педагогика) Системен процес на формиране на личността, характера, навиците и светогледа на човека под влияние на семейството, училището и средата.
2. (етика) Съвкупност от усвоени норми на поведение, учтивост и добри обноски.
- Ударение
- възпита̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-пи-та-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на възпитание
(педагогика)
- Семейното възпитание е основополагащо за детето.
- Трудово възпитание в училище.
(етика)
- Той се държа с безупречно възпитание.
- Липсата на възпитание пролича в грубия му тон.
Антоними на възпитание
Как се пише възпитание
Грешни изписвания: вазпитание, възпитаниье, възпйтание, възпитъние, възпитанйе
Започва с представката 'въз-'. Завършва на '-ие' (среден род).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въспитание
Старобългарска дума, образувана от представка 'въз-' и корен 'питати' (храня, кърмя, отглеждам). Първоначалният смисъл е 'отглеждане', който по-късно се разширява до 'обучение' и 'формиране на характера'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- домашно възпитание
- нравствено възпитание
- добро възпитание
- липса на възпитание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
