възпитаност
[vɐsˈpitɐnost]
възпитаност значение:
Какво е възпитаност? Качество на човек, който притежава добро възпитание; умение да се държи учтиво, спазвайки общоприетите норми на поведение и етикет.
1. (етика/поведение) Качество на човек, който притежава добро възпитание; умение да се държи учтиво, спазвайки общоприетите норми на поведение и етикет.
- Ударение
- възпѝтаност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-пи-та-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на възпитаност
(етика/поведение)
- Нейната възпитаност направи силно впечатление на гостите.
- Липсата на елементарна възпитаност е недопустима в деловата среда.
Синоними на възпитаност
Антоними на възпитаност
Как се пише възпитаност
Грешни изписвания: въспитаност, вазпитаност, възпйтаност, възпитъност, възпитануст
Представката 'въз-' се пише винаги със 'з', независимо от следващата съгласна.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:възпитам
Дериват от миналото страдателно причастие на глагола 'възпитам' (възпитан) + наставка '-ост'. Коренът е свързан с 'питание' (хранене, отглеждане).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
