възприемчив
[vɐspriɛmtʃif]
възприемчив значение:
Какво е възприемчив? Който има способността бързо и лесно да усвоява знания, впечатления или умения.
1. (психология/педагогика) Който има способността бързо и лесно да усвоява знания, впечатления или умения.
2. (медицина/биология) Който лесно се поддава на въздействие (напр. на болести или влияния).
- Ударение
- възприѐмчив
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- въз-при-ем-чив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- възприемчиви
Примери за използване на възприемчив
(психология/педагогика)
- Децата са изключително възприемчиви към чужди езици в ранна възраст.
- Той е възприемчив ученик и напредва бързо в материала.
(медицина/биология)
- Организмът му е силно възприемчив към вирусни инфекции.
Антоними на възприемчив
Как се пише възприемчив
Грешни изписвания: възпремчив, възприемчиф, вазприемчив, възпрйемчив, възприемчйв
Пише се с 'ие' след 'р' (възприемчив).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:възприемам
Производна дума от глагола 'възприемам' с наставка '-чив'. Коренът е сродни със старобългарското *jędti (взимам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- възприемчив ум
- възприемчива натура
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
