Dumite-BG – онлайн речник за българския език

възпротивителен

[vɐsprotivˈitɛlɛn]

възпротивителен значение:

Какво е възпротивителен? Който изразява или съдържа възражение, несъгласие или съпротива.

1. (книжовно) Който изразява или съдържа възражение, несъгласие или съпротива.
Ударение
възпротивѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
въз-про-ти-ви-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
възпротивителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възпротивителен

(книжовно)
  • Той изпрати възпротивително писмо до институцията.
  • Възпротивителната сила на общественото мнение беше огромна.

Синоними на възпротивителен

Антоними на възпротивителен

Как се пише възпротивителен

Грешни изписвания: възпротевителен, въспротивителен, вазпротивителен, възпрутивителен, възпротйвителен, възпротивйтелен
Представката е въз-. Пред беззвучната съгласна 'п' тя се произнася като 'с', но се пише 'з' (морфологичен принцип на правописа).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въз + против
Произлиза от глагола 'възпротивявам се' (оказвам съпротива). Коренът 'против' е с праславянски произход.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.