възпяване
[vɐsˈpʲavɐnɛ]
- Ударение
- възпя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-пя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- възпявания
Как се пише възпяване
Грешни изписвания: възпеване, вазпяване, възпявъне
Коренът съдържа променливо я. Тъй като ударението пада върху него и следващата сричка съдържа твърда гласна (а), се пише и изговаря я (възпя̀ване), а не 'е'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:въз + пея
Отглаголно съществително име от глагола 'възпявам' (несвършен вид). Представка 'въз-' (насоченост нагоре/усилване) + корен 'пя'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лирическо възпяване
- поетично възпяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
