възражение
[vɐzrɐˈʒɛniɛ]
- Ударение
- възражѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-ра-же-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- възражения
Как се пише възражение
Грешни изписвания: вазражение, възраженйе, възръжение
Думата започва с представка въз-. Коренът съдържа а (раз-), а не ъ. Завършва на -ие (съществително от среден род).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:възъ + разити
Книжовна заемка от руски или църковнославянски (возражение), базирана на корена 'раз-' (удрям, режа) с представка 'въз-' (против). Буквално означава 'противопоставяне'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- основателно възражение
- писмено възражение
- нямам възражения
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
