възстаричък
[vɐsˈstarit͡ʃɐk]
възстаричък значение:
Какво е възстаричък? Който е напреднал във възрастта, но не съвсем стар; използва се за смекчаване на определението 'стар' или с оттенък на симпатия.
1. (пряко) Който е напреднал във възрастта, но не съвсем стар; използва се за смекчаване на определението 'стар' или с оттенък на симпатия.
- Ударение
- възста̀ричък
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- въз-ста-ри-чък
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- възстарички
Примери за използване на възстаричък
(пряко)
- На пейката седеше един възстаричък господин с бомбе.
- Макар и възстаричък, дядо Иван все още копаеше лозето.
Как се пише възстаричък
Грешни изписвания: въстаричък, възтаричък, вазстаричък, възстъричък, възстарйчък, възстаричак
Думата се пише с двойно с. Първото с е от представката въз- (която се обеззвучава пред беззвучна съгласна), а второто с е началото на корена стар. Проверка: въз + стар = възстаричък.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:стар
Образувано от представка 'въз-', корен 'стар' и умалително-гальовна наставка '-ичък'. Представката 'въз-' в комбинация с прилагателни често внася нюанс на непълнота на качеството или начало на проявлението му.
Употреба
Чести словосъчетания:
- възстаричък мъж
- възстаричък човек
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
