възторгване
[vɐzˈtɔrgvɐnɛ]
възторгване значение:
Какво е възторгване? Изпадане в състояние на възторг; силно въодушевление и преклонение пред нещо.
1. (психология) Изпадане в състояние на възторг; силно въодушевление и преклонение пред нещо.
- Ударение
- възто̀ргване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-торг-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- възторгвания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на възторгване
(психология)
- Неговото искрено възторгване от картината ласкаеше художника.
- Възторгването по чужди модели на поведение е характерно за младите.
Синоними на възторгване
Антоними на възторгване
Как се пише възторгване
Грешни изписвания: въсторгване, вазторгване, възтургване, възторгвъне
Представката е въз-. Пише се със з, въпреки че пред беззвучната т се обеззвучава.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тръгнѫти
Свързано с корена 'тръг' (дърпам, късам) - първоначално значение 'изтръгване' (на душата от тялото), преминало в значение на екстаз. Формата е отглаголно съществително от 'възторгвам се'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- детинско възторгване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
