възхвалителен
[vɤsxvaˈlitɛlɛn]
възхвалителен значение:
Какво е възхвалителен? Който съдържа или изразява възхвала; който е изпълнен с похвали.
1. (книжовен език) Който съдържа или изразява възхвала; който е изпълнен с похвали.
- Ударение
- възхвалѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- въз-хва-ли-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- възхвалителни
Примери за използване на възхвалителен
(книжовен език)
- Той произнесе дълга възхвалителна реч за юбиляря.
- В списанието излезе възхвалителна статия за новия роман.
Синоними на възхвалителен
Антоними на възхвалителен
Как се пише възхвалителен
Грешни изписвания: възфалителен, възвалителен, вазхвалителен, възхвълителен, възхвалйтелен
Пише се с х (от корена хвала) и със з пред беззвучната съгласна (представка въз-, която не се променя пред беззвучни съгласни в въс- писмено, макар да се обеззвучава при изговор).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:възхвалявам
Образувано от глагола 'възхвалявам' (от старобългарски 'хвалити' с представка 'въз-') и наставка '-телен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- възхвалително слово
- възхвалителна ода
- възхвалителен тон
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
