възхитя
[vɐsxiˈtʲa]
възхитя значение:
Какво е възхитя? Предизвиквам силно чувство на одобрение, удоволствие и почит у някого чрез своите качества или постъпки.
1. (емоции) Предизвиквам силно чувство на одобрение, удоволствие и почит у някого чрез своите качества или постъпки.
- Ударение
- възхитя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- въз-хи-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- възхищавам
Примери за използване на възхитя
(емоции)
- Изпълнението на пианиста ще възхити публиката.
- Тя успя да възхити всички с интелекта си.
Антоними на възхитя
Как се пише възхитя
Грешни изписвания: въсхитя, вазхитя, възхйтя
Представката е въз-. Въпреки че пред беззвучната съгласна 'х' се чува 'с', правописът запазва морфемата 'въз'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:хытити
От старобългарското 'въсхытити', съставено от 'въз-' (нагоре/силно) и 'хытити' (грабвам, отвличам). Първоначалният смисъл е 'да грабна душата', 'да отнеса в екстаз'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
