върховно
[vərˈxɔvno]
- Ударение
- върхо̀вно
- Част на речта
- наречие, прилагателно име
- Сричкоделение
- вър-хов-но
- Род
- среден
- Мн. число
- върховни
Как се пише върховно
Грешни изписвания: върхобно, върхувно, варховно, върховну
Пише се с ъ в първата сричка (от 'връх') и с о в окончанието за наречие/среден род.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:връх
Произлиза от съществителното 'връх' + суфикс '-овен' за прилагателно, преминало в наречие чрез окончанието '-о'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- върховно щастие
- върховно удоволствие
- Върховно съдилище (архаично)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
