вършач
[vɐrˈʃatʃ]
вършач значение:
Какво е вършач? Човек, който извършва вършитба (отделяне на зърното от класовете на житните растения).
1. (Селско стопанство) Човек, който извършва вършитба (отделяне на зърното от класовете на житните растения).
- Ударение
- върша̀ч
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вър-шач
- Род
- мъжки
- Мн. число
- вършачи
Примери за използване на вършач
(Селско стопанство)
- Вършачите работеха неуморно на хармана под жаркото слънце.
- Старият вършач познаваше всяка тънкост на занаята.
Как се пише вършач
Грешни изписвания: вършащ, варшач, вършъч
Думата завършва на наставката -ач, която се използва за образуване на съществителни имена, означаващи лица (деятели). Не бива да се бърка със сегашното деятелно причастие вършащ.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:връшати
От глагола „вършея“ (отделям зърното от класа) и наставката за деятел „-ач“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- опитен вършач
- група вършачи
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
