Енциклопедия на българския език

вярно

[ˈvʲarno]
Ударение
вя̀рно
Част на речта
наречие, частица
Сричкоделение
вяр-но
Род
няма
Докладвай грешка в описанието

Как се пише вярно

Грешни изписвания: верно
Прилага се якавият изговор. Пише се и се изговаря с я, когато сричката е под ударение и след нея няма мека сричка или ж, ч, ш.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣрьнъ
Произлиза от старобългарското прилагателно, свързано с корена 'вяра'. Развива значения за истинност и точност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вярно решение
  • постъпвам вярно
  • вярно копие
Фразеологизми:
  • по-вярно от това здраве му кажи