вярност
[ˈvʲarnost]
вярност значение:
Какво е вярност? Качество на човек, който е предан, постоянен в чувствата и задълженията си; лоялност.
1. (етика) Качество на човек, който е предан, постоянен в чувствата и задълженията си; лоялност.
2. (техническо/научно) Точно съответствие с оригинала или с истината; липса на грешки или изкривявания.
- Ударение
- вя̀рност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вяр-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- вярности (рядко)
Примери за използване на вярност
(етика)
- Кучетата са символ на безрезервна вярност към стопанина.
- Тя се закле във вечна вярност на съпруга си.
(техническо/научно)
- Вярността на превода беше потвърдена от експерт.
- Проверяваме вярността на изчисленията.
Синоними на вярност
Антоними на вярност
Как се пише вярност
Грешни изписвания: верност, вярнуст
Прилага се правилото за променливото Я. Тъй като 'я' е под ударение и следващата сричка съдържа твърда гласна (о), то се пише и изговаря като я (не преминава в 'е').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣра + -ость
Абстрактно съществително, образувано от прилагателното 'верен' (корен 'вяра') с наставката -ост.
Употреба
Чести словосъчетания:
- съпружеска вярност
- висока вярност (на звук)
- клетва за вярност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
