вятърничав
[ˈvʲatɐrnit͡ʃɐf]
вятърничав значение:
Какво е вятърничав? Който е лекомислен, непостоянен в чувствата и намеренията си; несериозен.
1. (преносно) Който е лекомислен, непостоянен в чувствата и намеренията си; несериозен.
- Ударение
- вя̀търничав
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- вя-тър-ни-чав
- Род
- мъжки
- Мн. число
- вятърничави
Примери за използване на вятърничав
(преносно)
- Той е твърде вятърничав, за да му се повери такава отговорност.
- Вятърничавото ѝ поведение дразнеше по-възрастните.
Синоними на вятърничав
Как се пише вятърничав
Грешни изписвания: вятърничев, ветърничав, вятарничав, вятърнйчав, вятърничъв
Пише се с я в корена (под ударение). Наставката е -ичав, а не -ичев.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:вятър
Производна дума от съществителното 'вятър' с наставка '-ничав'. Отразява метафоричната връзка между вятъра (непостоянство, лекота) и човешкия характер.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вятърничав човек
- вятърничав характер
- вятърничаво поведение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
