Dumite-BG – онлайн речник за българския език

гений

[ˈɡɛnij]

гений значение:

Какво е гений? Най-висока степен на творческа или интелектуална надареност.

1. (психология) Най-висока степен на творческа или интелектуална надареност.
2. (общо) Човек с изключителни способности и творческа мощ.
3. (митология) Дух покровител в римската митология.
Ударение
гѐний
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ге-ний
Род
мъжки
Мн. число
гении
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на гений

(психология)
  • Неговият математически гений е признат в целия свят.
(общо)
  • Айнщайн е считан за един от най-големите гении на XX век.
(митология)
  • Римляните вярвали в своя добър гений.

Антоними на гений

Как се пише гений

Грешни изписвания: гени, гениѝ, генйй, гении
Думата завършва на -ий в единствено число. В множествено число завършва на -ии (гении).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:genius
Заета от латински *genius* (дух-покровител, вродена способност), свързано с корена *gigno* (раждам, създавам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • зъл гений
  • неразбран гений
  • творчески гений

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.