главатар
[gɫɐvɐˈtar]
главатар значение:
Какво е главатар? Предводител на въоръжена група, чета, разбойническа банда или бунтовнически отряд.
1. (пряко) Предводител на въоръжена група, чета, разбойническа банда или бунтовнически отряд.
2. (преносно) Лице, което ръководи или подбужда група хора към някакви (често нередни) действия; инициатор.
- Ударение
- главата̀р
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- гла-ва-тар
- Род
- мъжки
- Мн. число
- главатари
Примери за използване на главатар
(пряко)
- Главатарят на разбойниците разпореди да се нападне кервана.
- Той беше известен като жесток главатар на хайдушката чета.
(преносно)
- Иван се изявяваше като главатар на махалата и всички го слушаха.
- Кой е главатарят на този заговор?
Синоними на главатар
Антоними на главатар
Как се пише главатар
Грешни изписвания: главотар, главатаръ, Глъватар, Главътар, Главатър
Думата се пише с а във втората сричка, тъй като произлиза от корена глав- (глава).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:глава
Произлиза от съществителното 'глава' с наставката за деятел '-ар'. Думата е със старобългарски корен, но в съвременния си смисъл се оформя като обозначение за предводител на група, често с негативна конотация.
Употреба
Чести словосъчетания:
- главатар на банда
- бунтовнически главатар
- жесток главатар
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
