главатарски
[ɡlɐvɐˈtarski]
главатарски значение:
Какво е главатарски? Който е присъщ на главатар; който се отнася до водач на разбойническа група, бунт или чета.
1. (обща употреба) Който е присъщ на главатар; който се отнася до водач на разбойническа група, бунт или чета.
- Ударение
- главата̀рски
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- гла-ва-тар-ски
- Род
- мъжки
- Мн. число
- главатарски
Примери за използване на главатарски
(обща употреба)
- Той говореше с нетърпящ възражение главатарски тон.
- Разпределиха плячката по стар главатарски обичай.
Антоними на главатарски
Как се пише главатарски
Грешни изписвания: глъватарски, главътарски, главатърски, главатарскй
Пише се с а във втората сричка (главатар), следвайки словообразувателния модел от глава.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:главатар
Производно от съществителното 'главатар' (водач на група, обикновено неформална или престъпна), което идва от корена 'глава'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- главатарски пост
- главатарски маниери
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
