главница
[ɡɫɐvˈnitsɐ]
главница значение:
Какво е главница? Основната сума на даден дълг, заем или влог, върху която се начислява лихва; капитал.
1. (финанси) Основната сума на даден дълг, заем или влог, върху която се начислява лихва; капитал.
2. (история) Вид данък върху всяко пълнолетно мъжко лице в Османската империя; поголовен данък (джизие).
- Ударение
- главнѝца
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- глав-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- главници
Примери за използване на главница
(финанси)
- Погасителният план включва изплащане на част от главницата и начислената лихва.
- Главницата по кредита е в размер на 10 000 лева.
(история)
- Населението било обременено с плащането на тежка главница.
Синоними на главница
Антоними на главница
Как се пише главница
Грешни изписвания: главницъ, глъвница, главнйца
Думата се пише с а в първата сричка (от глава) и завършва на а.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:глава
Произлиза от корена „глава“ (основна част) + наставка „-ица“. В исторически план терминът се е развил от значението за нещо основно, първостепенно, до конкретна финансова и административна терминология.
Употреба
Чести словосъчетания:
- погасявам главница
- размер на главницата
- остатък от главница
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
