главнокомандуващ
[ɡɫavnokomanduvaʃt]
главнокомандуващ значение:
Какво е главнокомандуващ? Висш военен ръководител, който упражнява върховната власт над всички въоръжени сили на държавата или над голямо стратегическо обединение по време на война.
1. (военно дело) Висш военен ръководител, който упражнява върховната власт над всички въоръжени сили на държавата или над голямо стратегическо обединение по време на война.
- Ударение
- главнокома̀ндуващ
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- глав-но-ко-ман-ду-ващ
- Род
- мъжки
- Мн. число
- главнокомандуващи
Примери за използване на главнокомандуващ
(военно дело)
- Президентът по конституция е върховен главнокомандуващ на въоръжените сили.
- Заповедта на главнокомандуващия беше разпространена до всички части.
Синоними на главнокомандуващ
Как се пише главнокомандуващ
Грешни изписвания: главно командуващ, главно-командуващ, глъвнокомандуващ, главнукомандуващ, главнокумандуващ, главнокомъндуващ, главнокомандоващ, главнокомандувъщ
Думата е сложно съществително и се пише слято, тъй като е утвърден термин с единно ударение и значение.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:главен + командуващ
Сложна дума, образувана чрез срастване на прилагателното 'главен' и сегашното деятелно причастие 'командуващ'. Калка на термини от западноевропейски езици (напр. Commander-in-chief).
Употреба
Чести словосъчетания:
- върховен главнокомандуващ
- заместник-главнокомандуващ
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
