главяване
[glɐˈvjavɐnɛ]
главяване значение:
Какво е главяване? Договаряне и наемане на слуга, чирак или овчар за определен период (обикновено от Гергьовден до Димитровден).
1. (етнография / остаряло) Договаряне и наемане на слуга, чирак или овчар за определен период (обикновено от Гергьовден до Димитровден).
2. (диалектно) Сгодяване, годеж (в някои говори).
- Ударение
- главя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- гла-вя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- главявания
Примери за използване на главяване
(етнография / остаряло)
- Главяването на овчарите ставаше обикновено на селския мегдан по Гергьовден.
- След главяването ратаят получи капаро.
(диалектно)
- След главяването на младите започна подготовката за сватбата.
Синоними на главяване
Антоними на главяване
Как се пише главяване
Грешни изписвания: главявъне, глъвяване
Пише се с 'я' след 'в' (променливо я), тъй като е в ударена позиция пред сричка с 'а'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:глава -> главя
Отглаголно съществително от глагола 'главя' (наемам, цаня). Връзката е с думата 'глава' – наемане на 'глава' (човек) за работа.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
