глаголица
[gɫɐˈgɔlit͡sɐ]
глаголица значение:
Какво е глаголица? Мн. глаголици, ж. Название на първата българска азбука, създадена от Константин-Кирил през IX век. Глаголицата е първата славянска азбука, създадена от братята Константин-Кирил и Методий през IX век. Тя е предшественик на кирилицата и е използвана за преписване на религиозни текстове.
1. Мн. глаголици, ж. Название на първата българска азбука, създадена от Константин-Кирил през IX век. Глаголицата е първата славянска азбука, създадена от братята Константин-Кирил и Методий през IX век. Тя е предшественик на кирилицата и е използвана за преписване на религиозни текстове.
- Ударение
- глаго̀лица
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- гла-го-ли-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- глаголици (рядко употребимо)
Форми на думата глаголица 3
- глаголици
- глаголицата
- глаголиците
Как се пише глаголица
Грешни изписвания: глогалица, глъголица, глагулица, глаголйца
Пише се с а в първата сричка и о във втората.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:глаголъ
Образувано от старобългарската дума *глаголъ* (дума, реч, слово) и наставката *-ица*. Името вероятно е възникнало по-късно в Хърватия, за да се разграничи от кирилицата.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обла глаголица
- хърватска глаголица
- пиша на глаголица
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.