гладиатор
[gɫɐdiˈatɔr]
гладиатор значение:
Какво е гладиатор? В Древен Рим – боец (обикновено роб, военнопленник или престъпник), специално обучен да се бие с други бойци или с дили животни на арената за забавление на публиката.
1. (история) В Древен Рим – боец (обикновено роб, военнопленник или престъпник), специално обучен да се бие с други бойци или с дили животни на арената за забавление на публиката.
2. (преносно) Човек, който се бори самоотвержено и докрай в някаква сфера (спорт, политика, живот).
- Ударение
- гладиа'тор
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- гла-ди-а-тор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- гладиатори
Примери за използване на гладиатор
(история)
- Гладиаторите излязоха на арената под рева на тълпата.
- Спартак е най-известният гладиатор, вдигнал въстание срещу Рим.
(преносно)
- На терена той е истински гладиатор и не се предава до последната минута.
- Политическите гладиатори влязоха в ожесточен дебат.
Как се пише гладиатор
Грешни изписвания: гладятор, глъдиатор, гладйатор, гладиътор, гладиатур
Пише се с иа, а не с я, тъй като е чуждица с латински произход.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:gladiator
От латинското 'gladiator' (мечоносец), произлизащо от 'gladius' (къс меч). Терминът навлиза в българския език чрез западноевропейските езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- римски гладиатор
- гладиаторска битка
- гладиаторска мрежа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
