гладин

гла̀дна, гла̀дно, мн. гла̀дни, прил.

1. Който усеща глад (в 1 знач. ). Гладен съм, искам да хапна нещо.
2. Който гладува, не си дояжда.
3. Който изразява глад или е предизвикан от глад. Гладен поглед. Гладна смърт.
4. Разг. Който води до глад, причинява глад. Гладна година.

* Гладен и жаден. — Разг. Лишен от най-необходимото за препитаване.
* Гладна стачка. — Доброволно гладуване като форма на обществен протест. Обявявам гладна стачка.