глеч
[ɡlɛtʃ]
глеч значение:
Какво е глеч? Стъкловиден слой (емайл), с който се покриват керамични съдове за здравина, непропускливост и украса.
1. (техника/грънчарство) Стъкловиден слой (емайл), с който се покриват керамични съдове за здравина, непропускливост и украса.
2. (анатомия) Твърдата външна обвивка на зъбите; зъбен емайл.
- Ударение
- глѐч
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- глеч
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на глеч
(техника/грънчарство)
- Майсторът покри стомната със зелена глеч.
- Съдът трябва да се изпече повторно, за да хване глечта.
(анатомия)
- Киселините разрушават зъбната глеч.
Антоними на глеч
Как се пише глеч
Грешни изписвания: гледж
Думата е от женски род, завършваща на съгласна. При членуване получава окончание -та (глечта). Пише се с 'ч' накрая, което се потвърждава при проверка с форми като 'глечов'.
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:giliç / sır
Вероятно заемка от персийски произход през турски език (свързано с думи за глина или кал). В българския език се е утвърдила като специализиран термин за грънчарско покритие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- зъбна глеч
- керамична глеч
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
