глухо
[gluxo]
глухо значение:
Какво е глухо? По начин, лишен от звучност; тихо, приглушено или неясно (за звук).
1. (пряко) По начин, лишен от звучност; тихо, приглушено или неясно (за звук).
2. (преносно) Без израз на заинтересованост или емоция; равнодушно, безмълвно.
3. (граматика) Форма за среден род, единствено число на прилагателното име 'глух'.
- Ударение
- гл̀ухо
- Част на речта
- наречие, прилагателно име
- Сричкоделение
- глу-хо
- Род
- среден
- Мн. число
- глухи (за прил. име)
Примери за използване на глухо
(пряко)
- В далечината глухо изгърмя оръдие.
- Гласът му прозвуча глухо в празната стая.
(преносно)
- Тя го погледна глухо и отвърна глава.
- Всичко в нея беше глухо за молбите му.
(граматика)
- Това дете е глухо по рождение.
- Селото беше глухо и забравено от бога.
Синоними на глухо
Как се пише глухо
Грешни изписвания: глохо, глуху
Думата се пише с 'у'. Проверката се извършва чрез сродни думи, където гласната е под ударение или ясна: 'глух'.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*gluxъ
Произлиза от праславянския корен *gluxъ, който е сродствен с литовското gluščias (глупак) и старогръцкото γλώσσα (език, орган на речта - по семантична връзка с немотата).
Употреба
Чести словосъчетания:
- глухо ехо
- глухо място
- избоботи глухо
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
