глуховат
[ɡluxoˈvat]
глуховат значение:
Какво е глуховат? Който недочува; който е малко глух или с отслабен слух.
1. (пряко) Който недочува; който е малко глух или с отслабен слух.
2. (акустика (преносно)) За звук или глас — който звучи приглушено, неясно или сякаш идва отдалеч.
- Ударение
- глухова̀т
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- глу-хо-ват
- Род
- мъжки
- Мн. число
- глуховати
Примери за използване на глуховат
(пряко)
- Старецът беше вече глуховат и трябваше да му се вика силно.
(акустика (преносно))
- От мазето се чуваше глуховат тътен.
Как се пише глуховат
Грешни изписвания: глухуват, глоховат, глуховът
Сложните прилагателни и тези с наставка -оват се изписват с о.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:глух
Произлиза от прилагателното 'глух' и наставката '-оват', която придава значение за непълна степен на качеството.
Употреба
Чести словосъчетания:
- глуховат старец
- глуховат глас
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
