глухонемота
[ɡluxonɛmoˈta]
глухонемота значение:
Какво е глухонемота? Физическо състояние, при което липсва способност както за чуване, така и за говорене (обикновено поради вродена или ранна загуба на слуха, възпрепятстваща усвояването на говор).
1. (медицина) Физическо състояние, при което липсва способност както за чуване, така и за говорене (обикновено поради вродена или ранна загуба на слуха, възпрепятстваща усвояването на говор).
- Ударение
- глухонемота̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- глу-хо-не-мо-та
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на глухонемота
(медицина)
- Вродената глухонемота изисква специализирано обучение от ранна детска възраст.
Синоними на глухонемота
Как се пише глухонемота
Грешни изписвания: глухонямота, глохонемота, глухунемота, глухонемута
Пише се слято с гласна е в корена 'нем' (от старобългарски, където ятовата гласна преминава в 'е' пред 'о/е' или в производни).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:глух + ням
Сложна дума, съставена от основите на прилагателните 'глух' и 'ням', свързани със съединителна гласна -о- и завършваща на наставка -та за абстрактни съществителни.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вродена глухонемота
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
