глухоням
[ɡluxoˈnjam]
глухоням значение:
Какво е глухоням? Човек, който е лишен едновременно от слух и от способността да говори (обикновено поради вродена или ранна глухота, възпрепятствала овладяването на говора).
1. (медицина/общество) Човек, който е лишен едновременно от слух и от способността да говори (обикновено поради вродена или ранна глухота, възпрепятствала овладяването на говора).
- Ударение
- глухоня'м
- Част на речта
- прилагателно име, съществително име
- Сричкоделение
- глу-хо-ням
- Род
- мъжки
- Мн. число
- глухонеми
Примери за използване на глухоням
(медицина/общество)
- В училището за глухонеми децата учат жестомимичен език.
- Той общуваше с жестове, защото беше глухоням.
Как се пише глухоням
Грешни изписвания: глухонем, глохоням, глухуням
Сложна дума с променливо 'я'. В ед.ч. мъжки род е 'глухоням', но в мн.ч. е 'глухонеми' (я -> е).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:глух + ням
Сложна дума, образувана от основите на прилагателните 'глух' и 'ням', свързани със съединителна гласна 'о'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
