гнус
[ɡnus]
гнус значение:
Какво е гнус? Силно чувство на отвращение, погнуса и физическа непоносимост към нещо нечисто или неприятно.
1. (пряко) Силно чувство на отвращение, погнуса и физическа непоносимост към нещо нечисто или неприятно.
2. (преносно) Нещо (предмет, същество или постъпка), което предизвиква крайно отвращение; мръсотия, гадост.
- Ударение
- гну̀с
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- гнус
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на гнус
(пряко)
- Изпитваше непоносима гнус при вида на развалената храна.
- Тръпки на гнус полазиха по гърба му.
(преносно)
- Махни тая гнус от масата!
- Цялата тази история е една голяма гнус.
Антоними на гнус
Как се пише гнус
Грешни изписвания: гнос
Думата е от женски род в книжовния език, завършваща на съгласна (като радост, скръб). Пише се с 'у'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гнѹсъ
От праславянския корен *gnusъ, свързан със значението на нещо отвратително, нечисто.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изпитвам гнус
- навява гнус
- пълна гнус
Фразеологизми:
- гнус ме е
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
