говорителен
[ɡovoˈritɛlɛn]
говорителен значение:
Какво е говорителен? Който служи за говорене или е свързан с осъществяването на говора.
1. (физиология/техника) Който служи за говорене или е свързан с осъществяването на говора.
- Ударение
- говорѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- го-во-ри-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- говорителни
Примери за използване на говорителен
(физиология/техника)
- Заекването често се дължи на спазми в говорителния апарат.
- В старите кораби са използвали говорителна тръба за комуникация между палубите.
Синоними на говорителен
Как се пише говорителен
Грешни изписвания: говорен (различно значение), гуворителен, говурителен, говорйтелен
Двойно 'т' не се пише. Образува се с наставка -телен.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:говоря
От глагола 'говоря' + наставка '-телен', означаваща предназначение или способност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- говорителен апарат
- говорителен орган
- говорителна тръба
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
