Dumite-BG – онлайн речник за българския език

гонитба

[ɡoˈnidbɐ]

гонитба значение:

Какво е гонитба? Действие по преследване на някого или нещо (дивеч, престъпник) с цел да бъде хванат.

1. (пряко) Действие по преследване на някого или нещо (дивеч, престъпник) с цел да бъде хванат.
2. (преносно) Напрегнато съревнование или упорито преследване на някаква цел (слава, пари, пост).
Ударение
гонѝтба
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
го-нит-ба
Род
женски
Мн. число
гонитби
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на гонитба

(пряко)
  • Полицейската гонитба продължи повече от час по магистралата.
  • Вълкът започна луда гонитба след елена.
(преносно)
  • В гонитбата за печалби, фирмата пренебрегна качеството.
  • Животът му премина в безсмислена гонитба на вятъра.

Антоними на гонитба

Как се пише гонитба

Грешни изписвания: гонидба, гунитба, гонйтба
Пише се с т (от наставката -итба), въпреки че пред звучния съгласен 'б' се чува 'д' (асимилация по звучност).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гонити
Образувано от глагола 'гоня' (гонити) с наставката '-итба', характерна за абстрактни съществителни, означаващи действие.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бясна гонитба
  • гонитба на вятъра
  • полицейска гонитба

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.