Dumite-BG – онлайн речник за българския език

гонче

[ˈɡɔnt͡ʃɛ]

гонче значение:

Какво е гонче? Ловно куче от специална порода, обучено да намира дивеча по следите и да го преследва (гони) с лай.

1. (зоология) Ловно куче от специална порода, обучено да намира дивеча по следите и да го преследва (гони) с лай.
Ударение
го̀нче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
гон-че
Род
среден
Мн. число
гончета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на гонче

(зоология)
  • Ловците пуснаха гончетата в гората.
  • Българското лудогорско гонче е призната порода.

Синоними на гонче

Как се пише гонче

Грешни изписвания: гунче
Пише се с 'о' в корена (от гоня).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:гоня
Умалителна форма или специализирано съществително от корена на глагола 'гоня' (преследвам) с наставката '-че'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лудогорско гонче
  • трицветно гонче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.