Dumite-BG – онлайн речник за българския език

градински

[ɡrɐˈdinski]

градински значение:

Какво е градински? Който се отнася до градина; който е предназначен за градина или вирее в градина.

1. (пряко) Който се отнася до градина; който е предназначен за градина или вирее в градина.
2. (биология) Видов епитет за растения и животни, които обитават градини или са култивирани (напр. градински охлюв, градинска ягода).
Ударение
градѝнски
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
гра-дин-ски
Род
мъжки
Мн. число
градински
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на градински

(пряко)
  • Купихме нови градински мебели за лятото.
  • Това е култивиран градински чай, а не див.
(биология)
  • Градинският охлюв е чест вредител по зеленчуците.

Синоними на градински

Антоними на градински

Как се пише градински

Грешни изписвания: градинцки, гръдински, градйнски, градинскй
Образувано от корена градин- и наставката -ски. Пише се със с.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:градъ / градина
Произлиза от съществителното 'градина', което е сродно със старобългарското 'градъ' (оградено място).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • градински чай
  • градински инструменти
  • градински център
  • градинско парти

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.