граматикар
[ɡrɐmɐˈtikɐr]
граматикар значение:
Какво е граматикар? Специалист по граматика; езиковед, който изследва граматическия строеж на езика.
1. (Лингвистика) Специалист по граматика; езиковед, който изследва граматическия строеж на езика.
2. (Исторически / Литература) Книжовник, преписвач на книги, учител или писател в средновековна България (често използвано като прозвище, напр. Йоан Граматик).
- Ударение
- граматѝкар
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- гра-ма-ти-кар
- Род
- мъжки
- Мн. число
- граматикари
Примери за използване на граматикар
(Лингвистика)
- Известният граматикар представи новата си теория за глаголните времена.
- Споровете между старите и младите граматикари продължават.
(Исторически / Литература)
- В манастира работел изкусен граматикар, който украсявал ръкописите.
- Димитър Кантакузин и Владислав Граматик са ярки представители на Търновската книжовна школа.
Как се пише граматикар
Грешни изписвания: граматикър, гръматикар, грамътикар, граматйкар
Думата се пише с а в последната сричка (наставката е -ар, не -ър).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:grammatikos
Чрез старобългарски, от гръцкото γραμματικός – човек, занимаващ се с буквите, учен.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
