гранича
[ɡrɐˈnit͡ʃɐ]
гранича значение:
Какво е гранича? Имам обща граница с някого или нещо; намирам се в непосредствена близост.
1. (география) Имам обща граница с някого или нещо; намирам се в непосредствена близост.
2. (преносно) Близък съм по същност или проявление до нещо друго; наподобявам силно.
- Ударение
- гранѝча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- гра-ни-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на гранича
(география)
- България граничи с пет държави.
- Имотът му граничи с гората.
(преносно)
- Смелостта му граничи с лудост.
- Това изказване граничи с наглостта.
Синоними на гранича
Антоними на гранича
Как се пише гранича
Грешни изписвания: гранеча, грънича, гранйча
Пише се с и след 'н' (от граница).
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*granica
Произлиза от съществителното 'граница'. Праславянският корен *grana означава 'ръб', 'край', 'острие'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- граничи с лудост
- граничи с чудо
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
