Dumite-BG – онлайн речник за българския език

грехота

[ɡrɛxoˈta]

грехота значение:

Какво е грехота? Нещо, което предизвиква морално осъждане или съжаление; срамота, жалко нещо.

1. (преносно) Нещо, което предизвиква морално осъждане или съжаление; срамота, жалко нещо.
2. (религия) Извършване на грешно деяние; състояние на грях (по-рядка, остаряла употреба).
Ударение
грехота̀
Част на речта
съществително име, предикативна слово
Сричкоделение
гре-хо-та
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на грехота

(преносно)
  • Грехота е да се изхвърля толкова храна.
  • Голяма грехота е да оставиш старите си родители без грижа.
(религия)
  • Живееха в грехота, без венчавка.

Как се пише грехота

Грешни изписвания: грехута
Пише се с е в първата сричка (корен грех-) и с о във втората и третата.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:грѣхъ
Произлиза от съществителното 'грях' с наставка -ота, характерна за образуване на абстрактни съществителни, изразяващи качество или състояние.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • жива грехота
  • грехота и срамота
Фразеологизми:
  • грехота е от Бога

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.