гръм
[ɡrɤm]
гръм значение:
Какво е гръм? Силен, тътенен звук, който придружава светкавицата по време на буря; гръмотевица.
1. (метеорология) Силен, тътенен звук, който придружава светкавицата по време на буря; гръмотевица.
2. (разговорно) Самото електрическо разтоварване (мълния), когато удари обект.
3. (преносно) Внезапно и разтърсващо събитие или новина.
- Ударение
- гръ̀м
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- гръм
- Род
- мъжки
- Мн. число
- гърмове
Примери за използване на гръм
(метеорология)
- Чу се силен гръм и заваля проливен дъжд.
- Ехото на далечния гръм заглъхна в планината.
(разговорно)
- Гръм удари старото дърво в двора.
- Да те порази гръм! (клетва)
(преносно)
- Новината дойде като гръм от ясно небе.
Синоними на гръм
- гръмотевица, тътен, тресък, мълния, светкавица, шок, удар
Как се пише гръм
Грешни изписвания: гръмът, грам
Пише се с ъ. При членуване се появява 'о' в корена при формите за мн.ч. (гърмове) поради подвижното ъ/о.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:громъ
Наследник на праславянската дума *gromъ, произлизаща от корена *grem- (издавам силен звук, трещя). Сродна с думи в други индоевропейски езици, означаващи силен шум.
Употреба
Чести словосъчетания:
- силен гръм
- гръм от ясно небе
- гръм и мълнии
Фразеологизми:
- гръм да го удари
- като гръмнат
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
