грънчарка
[ɡrɐnˈt͡ʃarkɐ]
грънчарка значение:
Какво е грънчарка? Жена, която упражнява грънчарския занаят; майсторка на глинени съдове.
1. (професии) Жена, която упражнява грънчарския занаят; майсторка на глинени съдове.
2. (исторически) Съпруга на грънчар.
3. (зоология) Вид дребна пойна птица (Sitta europaea) от семейство Зидарови, наричана още зидарка, заради навика ѝ да зазидва входа на хралупата си с кал.
- Ударение
- грънча̀рка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- грън-чар-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- грънчарки
Примери за използване на грънчарка
(професии)
- Младата грънчарка извайваше изящна ваза на колелото.
(исторически)
- Грънчарката помагаше на мъжа си при подреждането на стоката за панаира.
(зоология)
- В гората се чуваше характерното почукване на грънчарка по кората на дървото.
Как се пише грънчарка
Грешни изписвания: гранчарка, грънчярка, грънчърка
Пише се с 'ъ' в корена (от гърне, с подвижно 'ъ') и 'а' след 'ч' (в българския език след 'ж', 'ч', 'ш' не се пише 'я').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гърнъ
Производна от 'грънчар' (майстор на глинени съдове), което идва от старобългарската дума за гърне/пещ ('гърнъ') + наставка '-ар'. Формата за женски род завършва на '-ка'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изкусна грънчарка
- горска грънчарка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
