Dumite-BG – онлайн речник за българския език

губителен

[ɡuˈbitɛlɛn]

губителен значение:

Какво е губителен? Който води до гибел, разруха или големи вреди; пагубен, унищожителен.

1. (книжовно) Който води до гибел, разруха или големи вреди; пагубен, унищожителен.
Ударение
губѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
гу-би-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
губителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на губителен

(книжовно)
  • Това решение се оказа губително за икономиката на страната.
  • Страстта към хазарта имаше губително влияние върху живота му.

Антоними на губителен

Как се пише губителен

Грешни изписвания: губителин, гобителен, губйтелен
Завършва на -телен (суфикс за образуване на прилагателни). Има непостоянно е (мн.ч. губителни).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:губити
От глагола 'губя' (в старинното значение на погубвам, унищожавам) + суфикс '-телен' за качество.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • губително влияние
  • губителна страст

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.