Dumite-BG – онлайн речник за българския език

гуслар

[guˈsɫar]

гуслар значение:

Какво е гуслар? Народен музикант, който свири на гусла; често и певец на епически песни.

1. (музика/фолклор) Народен музикант, който свири на гусла; често и певец на епически песни.
Ударение
гусла̀р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
гус-лар
Род
мъжки
Мн. число
гуслари
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на гуслар

(музика/фолклор)
  • Слепият гуслар пееше за подвизите на Крали Марко.
  • На събора се събраха най-добрите гуслари от региона.

Синоними на гуслар

Как се пише гуслар

Грешни изписвания: гусляр, Гослар, Гуслър
В съвременния книжовен език утвърдената форма е с твърдо л и наставка -ар: гуслар. Формата 'гусляр' се среща в по-стари текстове или поезия, но е архаична.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гѫсли
Произлиза от съществителното 'гусла' (струнен народен инструмент) + наставка за лице '-ар'. Коренът е общославянски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • старият гуслар
  • народен гуслар

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.