гълчене
[ɡɐlˈt͡ʃɛnɛ]
гълчене значение:
Какво е гълчене? Действието по отправяне на строги забележки, укори или каране на някого.
1. (пряко) Действието по отправяне на строги забележки, укори или каране на някого.
2. (остаряло) Вдигане на шум, глъчка; силно говорене.
- Ударение
- гълчѐне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- гъл-че-не
- Род
- среден
- Мн. число
- гълчения
Примери за използване на гълчене
(пряко)
- Гълченето на учителката се чуваше чак в коридора.
- Той понесе гълченето с наведена глава.
(остаряло)
- От стаята се чуваше весело гълчене.
Антоними на гълчене
Как се пише гълчене
Грешни изписвания: галчене
Думата се пише с ъ в корена.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гълчати
Звукоподражателен произход (ономатопея), свързан с издаване на шум, говор, крясък. Сродна със сръбското 'гy̑к' (шум).
Употреба
Чести словосъчетания:
- строго гълчене
- постоянно гълчене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
