давия
[dɐˈvijɐ]
давия значение:
Какво е давия? Съдебен процес, дело, тъжба или оплакване пред властта.
1. (архаично/диалектно) Съдебен процес, дело, тъжба или оплакване пред властта.
2. (преносно) Шумна караница, разправия, скандал.
- Ударение
- давѝя
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- да-ви-я
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- женски
- Мн. число
- давии
Примери за използване на давия
(архаично/диалектно)
- Тръгна да прави давия пред кадията за откраднатата нива.
- От тази пуста давия само главоболия си навлякохме.
(преносно)
- Вдигнаха голяма давия насред мегдана.
Антоними на давия
Как се пише давия
Грешни изписвания: давя, дъвия, давйя
Думата завършва на '-ия', характерно за съществителни от женски род. Да не се бърка с глагола 'давя'.
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:dava
Заета от турската дума 'dava' (дело, иск, съдебен процес), която е от арабски произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- правя давия
- вдигам давия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
