Dumite-BG – онлайн речник за българския език

дактил

[ˈdaktil]

дактил значение:

Какво е дактил? Триделна метрична стъпка в стихосложението, състояща се от една ударена (или дълга) сричка, следвана от две неударени (или кратки).

1. (литература) Триделна метрична стъпка в стихосложението, състояща се от една ударена (или дълга) сричка, следвана от две неударени (или кратки).
Ударение
дàктил
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
дак-тил
Род
мъжки
Мн. число
дактили
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дактил

(литература)
  • Омировите поеми са написани в хекзаметър, който се състои основно от дактили.
  • В българската поезия дактилът придава плавност и напевност на стиха.

Антоними на дактил

Как се пише дактил

Грешни изписвания: дактъл, дъктил, дактйл
Думата завършва на '-ил', а не на '-ъл'. Множественото число е 'дактили'.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:δάκτυλος (daktylos)
От старогръцки 'daktylos' (пръст). В метриката е наречен така, защото пръстът се състои от една дълга фаланга и две по-къси, което съответства на ритмичната структура на стъпката.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • чист дактил
  • дактилна рима
  • стихотворен дактил

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.