двуактен
[dvuˈaktɛn]
- Ударение
- двуа̀ктен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- дву-ак-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- двуактни
Как се пише двуактен
Грешни изписвания: дву-актен, двоактен, двуъктен
Сложни прилагателни, образувани от числително и съществително име, се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:две + акт
Сложна дума от числителното 'две' (в съединителна форма 'дву-') и съществителното 'акт' (част от сценично произведение).
Употреба
Чести словосъчетания:
- двуактна пиеса
- двуактна опера
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
