двубрачие
[dvuˈbrat͡ʃie]
двубрачие значение:
Какво е двубрачие? Състояние, при което едно лице се намира в два валидни брака едновременно; престъпление против брака и семейството.
1. (право) Състояние, при което едно лице се намира в два валидни брака едновременно; престъпление против брака и семейството.
2. (ботаника) Дигамия; наличие на двуполова структура при растенията (рядка употреба).
- Ударение
- двубра̀чие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дву-бра-чи-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на двубрачие
(право)
- Законът строго наказва двубрачието.
Синоними на двубрачие
Антоними на двубрачие
Как се пише двубрачие
Грешни изписвания: двубрачйе, двобрачие, двубръчие
Думата завършва на -ие.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:брак
Съставно съществително от 'две' + 'брак'. Калка на гръцката дума 'digamia' или латинската 'bigamia'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обвинение в двубрачие
- скрито двубрачие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
