двуезичие
[dvueˈzit͡ʃie]
двуезичие значение:
Какво е двуезичие? Способност на отделен човек или група хора да си служат свободно и равностойно с два езика; билингвизъм.
1. (лингвистика/социология) Способност на отделен човек или група хора да си служат свободно и равностойно с два езика; билингвизъм.
2. (администрация) Официално използване на два езика в държавна администрация, образование или надписи.
- Ударение
- двуезѝчие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дву-е-зи-чие
- Род
- среден
- Мн. число
- двуезичия
Примери за използване на двуезичие
(лингвистика/социология)
- Двуезичието е често срещано явление в смесените региони.
- Ранното детско двуезичие развива когнитивните способности.
(администрация)
- В Канада е въведено официално двуезичие.
Синоними на двуезичие
Антоними на двуезичие
Как се пише двуезичие
Грешни изписвания: двоезичие, двуезйчие, двуезичйе
Пише се 'дву-', когато е първа част на сложна дума (от 'два', но формата за сложни думи е 'дву').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:две + език
Сложна дума, образувана от числителното 'две' (в състава на сложни думи 'дву-') и съществителното 'език' + наставка '-ие'. Калка на латинското *bilingualism*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ранно двуезичие
- функционално двуезичие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
